„Като дете майка ми се опитваше да унищожи репродуктивната ми система. Живеех в стая за мъчения“. С тези думи Шиниъд О’Конър шокира света. Вчера една от най-известните певици на 90-те си отиде едва 56-годишна.
През 1990 г. на света беше представена ирландската певица Шиниъд О’Конър след издаването на нейния хит, прочувствен кавър на Принс „Nothing Compares 2 U.“ В допълнение към музиката си, певицата и текстописец водеше живот, изпълнен с цели и активизъм – често говорейки за проблемите си с психичното здраве и бурното си възпитание, пише The Guardian.
О’Конър е претърпяла насилие от страна на майка си като дете, диагностицирана е с биполярно разстройство, посттравматичен стресов синдром и гранично разстройство на личността, опитвала се е да посегне на живота си повече от веднъж и загуби сина си, след самоубийство през 2022 г. Въпреки това тя остана отворена за света.
„Използването на думата „луд“ или свързаните с нея думи като термини за злоупотреба трябва да стане престъпление, наказуемо със затвор“, каза тя пред People през 2012 г.
„Трябва да бъдем състрадателни и нежни към тези, които са били наранени и са крехки, но същевременно силни и живи. Не трябва да се подиграваме на онези, които са достатъчно смели, за да покажат раните си“, заяви тя.
Ето всичко, което трябва да знаете за борбата на О’Конър през годините, събрано от Дарик.бг:
Родена е в римокатолическо семейство в Гленаджиъри, графство Дъблин, а когато родителите й се развеждат, тя е изпратена да живее с майка си, която редовно я малтретира.
„Беше физическо насилие, извършено особено по сексуален начин. Тя не се опитваше да прави секс с мен, но прекарваше добре времето си, опитвайки се да унищожи репродуктивната ми система. Това беше наистина стая за мъчения. Но аз прощавам на майка си, тя просто не беше добре“, казва певицата пред People.
Тя успява да избяга на 13, за да живее с баща си. Там животът бил по-стабилен, но е преживявала, като крадяла от магазини, пропускала училище и след това била изпратена в убежището за „неуправляеми“ жени „Магдалина“ за срок от 18 месеца.
„Никога няма да изпитам такава паника, ужас и агония, колкото на това място“, заявява тя пред SPIN през 1990 г.
Майка ѝ е убита в автомобилна катастрофа през 1985 г. Въпреки сложното им минало, О’Конър беше съсипана след смъртта на майка си.
„Изведнъж се превърнах в гневен човек. Бях ядосана на Бог. Искам да кажа, че бях уморена от малтретирането и така или иначе трябваше да отида и да си оправя главата, но нещото, което наистина ме затрудни да стана от проклетия под, беше смъртта на майка ми“, казва тя през 2007 г.
5 г. по-късно О’Конър издава втория си албум „I Do Not Want What I Haven’t Got„, който включва оглавяващия класациите “Nothing Compares 2 U.” Музикалното видео дава поглед отблизо на най-дълбоките емоции на певицата, докато се справя със смъртта на майка си.
„Песента ми напомни за майка ми. Направих емоционална връзка, която не очаквах – не ме удари, когато записвах песента. Задейства се само, когато ме снимаха. Седях там, мислех за майка си и се опитвах да не се разплача“, признава тя по-късно.
През 1992 г. Шиниъд се появи в Saturday Night Live и скъса снимка на папа Йоан Павел II пред камерата, заради начините, по които църквата прикрива сексуалното насилие над деца.
През 1995 г. се оказва въвлечена в продължителна битка за попечителство над Розин, с Джон Уотърс, бащата на второто ѝ дете. (Преди това те ражда син, Джейк, от първия си съпруг Джон Рейнолдс, музикален продуцент, за когото се омъжва през 1987 г.)
Изправена пред обвинения, че не става за майка, Шиниъд се опита да посегне на живота си през 1999 г.
„Това беше на 33-ия ми рожден ден, след заседание в съда, където беше предложено до края на живота си да виждам дъщеря си само веднъж месечно. Направих много сериозен опит за самоубийство и почти умрях“, разкрива тя през 2005 г.
Твърди се, че певицата е взела 20 хапчета валиум.
Тя оцеля и се отдаде на майчинството и религията. Същата година бива ръкоположена за свещеник на Латинската тридентска църква, като приема името майка Бернадет Мери и печели титлата архидякон за работата си с бездомните в Дъблин.
О’Конър беше диагностицирана с биполярно разстройство и се опита да отнеме живота си отново.
Певицата говори за борбата си със състоянието на хронична болка фибромиалгия, но друга сериозна медицинска битка все още предстои. С влошаването на депресията ѝ бе диагностицирана с биполярно разстройство.
„Не мисля, че съм родена с биполярно разстройство – вярвам, че това е дошло в резултат на насилието, което преживях“, казва тя по време на интервю през 2004 г. в Шоуто на Опра Уинфри.
По това време третият ѝ брак със Стив Куни през юли 2010 г. приключи с раздяла.
През септември 2011 г. тя сподели нещо, което изглеждаше като мисли за самоубийство в социалните медии:
„Много искам да отида в Рая. Не мога да се справя повече.“
Нейните туитове доведоха до посещение на полицията и отворено писмо от О’Конър до нейните фенове. Шиниъд нарече тревожните си публикации „вик за помощ“ и беше удовлетворена, че са приети на сериозно. „Самоубийството не решава проблемите ви. Това само ги прави безкрайно, неизброимо по-лоши“, писа тя.
През декември Шиниъд се омъжи за ирландския терапевт Бари Херидж на церемония в Лас Вегас, но бракът им приключи след 18 дни и тя обяви, че се разделят.
През януари 2012 г. певицата обяви, че е „взела свръхдоза“, докато е била в Лос Анджелис, а след това два дни по-късно се е опитала отново да посегне на живота си. След дни тя се върна в Туитър, като каза, че е в „сериозна опасност“ и умоляваше феновете си да ѝ помогнат да намери психиатър в Дъблин.
Тя разкри, че е била диагностицирана погрешно през 2013 г.
След почти десетилетие на лекарства, Шиниъд разкри, че страда от посттравматичен стресов синдром, който приписва на миналото си с насилие.
През 2015 г. О’Конър написа във Фейсбук , че е „взела свръхдоза“, след като се твърди, че е спорила с бившите си Донал Луни и Франк Бонадио за правата на попечителство над двете ѝ най-малки деца: Шейн и Йешуа.
„Няма друг начин да получиш уважение. Не съм вкъщи, в хотел съм, някъде в Ирландия, под друго име. Ако не публикувах това, децата и семейството ми дори нямаше да разберат. Бях мъртва за две седмици, тъй като никой от тях не се поинтересува от мен нито за минута. Можеше да съм мъртва тук вече от седмици и те никога нямаше да разберат.„
Тъй като не се прибра у дома две седмици, полицията я категоризира като „изчезнала самоубийца“.
На сутринта след обявяването на нейното изчезване, О’Конър написа бележка до най-големия си син Джейк във Фейсбук, споменавайки продължаваща битка за попечителство над по-малкия си син Шейн.
„Не изоставяйте брат си или някое друго от моите деца отново. Това, което направихте на брат си и майка си, е буквално престъпление“, написа тя.
Не е ясно какво точно е предизвикало избухването, но на следващия ден О’Конър беше открита в безопасност от властите.
Две години по-късно тя обяви, че приема исляма.
Певицата издаде мемоарите си във заглавие „Спомени“ през 2021 г., в които разказа за травмата си и каза, че отива на терапия.
По това време О’Конър говори пред People и каза, че е достигнала дъно през 2015 г., след като се е подложила на радикална хистеректомия за лечение на ендометриоза.
О’Конър разкри тъжната новина, че 17-годишният ѝ син Шейн се е самоубил през януари 2022 г.
Изпълнителката на „This Is the Day“ обяви трагичната вест в поредица от публикации в Tуитър.
„Моят красив син, Невиим Неста Али Шейн О’Конър, самата светлина на моя живот, реши да сложи край на земната си борба днес и сега е с Бог. Нека почива в мир и никой да не последва примера му. Детенцето ми. Обичам те толкова много. Почивай в мир“, написа тя.
Една седмица по-късно беше хоспитализирана, след като публикува дълго съобщение в Tуитър по-рано същия ден, в което казваше, че е „решила да последва сина си“.
„Няма смисъл да живея без него. Всичко, до което се докосна, го съсипвам. Само той ме обичаше, а сега го няма. Разруших семейството си. Децата ми не искат да ме познават“, написа тя.
В последващ туит О’Конър се извини, като написа: „Съжалявам. Не трябваше да казвам това. Сега съм с ченгета на път за болница.“
Тя продължи: „Съжалявам, че разстроих всички. Изгубена съм без детето си и се мразя. Болницата ще помогне за известно време. Но ще отида при Шейн. Това е просто забавяне.“
