ТЪЖНО… Шефка в просветното министерство се оказа жертвата на катастрофа на пътя между Крън и Шипка

Тъжно… 62-годишната жена, загинала при сблъсъка с тежкотоварен камион на пътя между градовете Крън и Шипка, се оказа началничката на отдел „Организационни дейности“ в Министерството на образованието Мариана Лозанова. Това съобщи пред журналисти министърът на образованието професор Галин Цоков.

„За съжаление, войната по пътищата влезе в нашето министерство, за което искрено съжалявам“, коментира министърът.

„В петък вечерта, при нелеп инцидент загина една много важна за нас колежка – Мариана Лозанова. Искам да изкажа още веднъж съболезнования на нейното семейство, близки и колеги. Мир на праха ѝ и дано да успеем да продължим нещата, за които тя усилено работеше през последните години в дирекция „Организация и контрол“. В рамките на тези няколко месеца успяхме да разработим и от догодина да влезе в действие една национална програма за безопасност на движение“, допълни Цоков.

Катастрофата стана около 20 часа в петък, 1 декември. Лекият автомобил, в който пътували 62-годишната Лозанова и 23-годишният й племенник Александър Проданов, е управляван от 85-годишния баща на жената – Стефан Картунов. При разклона за връх Бузлуджа, на пътя Казанлък-Габрово, 64-годишният украински шофьор на тежкотоварен камион се опитал да направи обратен завой, в тъмното и на заден ход. Така отнел предимството на лекия автомобил и последвал сблъсък. На място са загинали бащата и дъщерята, а 23-годишният младеж, който е студент в СУ „Св. Климент Охридски“ и през 2022 г. бе награден от тогавашния премиер Кирил Петков за научни успехи, оцеля по чудо. Александър Проданов бе транспортиран в казанлъшката болница в шок и с комоцио.

Младежът написа какво точно се е случило в личния си профил във Фейсбук. Публикуваме разказа му без редакторска намеса:

Вчера(01.12.2023), около 20ч. се случи автомобилна катастрофа на разклона за Бузлуджа(по пътя Казанлък-Шипка) между ТИР и малък автомобил, в който бяхме аз, леля ми и дядо ми. От катастрофата оцелях само аз с практически никакви последици, като помня всяка секунда от случилото се.

За катастрофата и причините зад нея няма много какво да се каже… Нелепо! Но не е ли всяка катастрофа нелепа – винаги следствие от не спазване или недоспазване на правилата за безопасност? Правила, които са прости и самоочевидни. Защо този ТИР бе спрял на завоя, заемайки цялото дясно платно? Не знам. Защо този тир не излъчваше никаква светлина, по която да се ориентираме, че има нещо пред нас? Не знам.

Единственото, което ще кажа е, че коланите в колите не са за украса. Коланът спасява живот!

Загубата е тежка. Двама от моите най-скъпи и близки хора си отидоха пред мен. Но, уви, понякога се случват такива неща и човек трябва да гледа напред… заради тях!

В лицето на моя дядо – Стефан Андреев Картунов, и в лицето на моята леля – Мариана Стефанова Лозанова, виждам хора, които винаги ги е било грижа за мен, винаги са били до мен при нужда, и от които съм научил много – както знания, така и неща за живота, морала и добротата. За мен те са хора с принципи, с морал и безгранична доброта.

Дядо бе добър, честен, всеотдаен и принципен човек с истински добро сърце. От него съм научил много, за което съм ти благодарен, дядо! Научих се на труд и дисциплина във всичките ни малки и не дотам малки строителни проекти. Първият си досег до тригонометрия имах от неговия строителен наръчник. Научих се да губя в безкрайните игри на шах както малък. Макар да не успяхме да довършим играта си на белот от предния път, съм убеден, че пак щеше да извадиш голям късмет и да извадиш някое 50,100,150 или дори 200. Честно казано, няма как да имах по-добър дядо и съжалявам, че не можах да ти го кажа по-рано.

Леля беше добър, честен, целеустремен, всеотдаен и изключително принципен човек. До голяма степен благодарение на нея имах това прекрасно детство и в нейно лице винаги съм срещал разбиране, подкрепа и човек, готов да помогне както може. Научих и получих толкова много от теб, лельо – благодаря! Всеки път като идваше на гости от София чаках с нетърпение, а тя винаги идваше с по някоя нова енциклопедия или играчка, с която да уча нови неща. Беше прекрасен събеседник и човек, на когото винаги можех да разчитам. Нямаше как да попадна на по-добра леля и съжалявам, че не можах да ти го кажа по-рано.

И двамата водиха достоен живот и създадоха здрави и обичащи се семейства. Какво повече може да иска човек? И двамата за мен са модели за подражание и смятам да бъда като тях – всеотдаен, обичащ, подкрепящ – истински Човек.

Тях ги няма вече. Но ние продължаваме да си ги обичаме, продължаваме да ценим и да сме благодарни за всичко, което сме получили и научили от тях, за всяка топла и мила дума, за всяка широка и сърдечна усмивка. Че ще е трудно, трудно ще е; че ще ни липсват, ще ни липсват. Ако не заради нас, то заради тях трябва да сме силни и да гледаме напред. Това е нашия дълг към тях, това е нашето благодаря към тях, това е нашата любов към тях, това е тази малка частица от тях в нас, чрез която те продължават да са част от живота ни.

Благодарен съм, че оцелях – при това без никакви последици. Човек би се замислил: Защо аз? Защо оцелях аз, а не някой от другите? Отговорът: Ами просто така. Полза от мисленето в тази посока няма. Просто така е станало. Аз не съм неблагодарник и затова ще се постарая да направя максимума от времето, което ми остава, най-малкото заради тези, които нямаха този „късмет“. Знам, че те много се гордееха с мен и имаха големи надежди за мен. Обещавам, че ще направя всичко да изпълня тези техни надежди и ще оправдая тяхното доверие. Поне това мога да направя и им го дължа!

Благодаря за всичко, скъпи дядо и скъпа лельо! Обичам ви!

Оставете отговор

Вашият e-mail няма да се показва.