На 73 години тази сутрин е починала голямата хърватска писателка Дубравка Угрешич. Тя бе един от най-изтъкнатите съвременни европейски писатели и есеисти. Произведенията ѝ са преведени на повече от 20 езика и удостоени с престижни отличия, сред които наградата на Берлинската академия по изкуствата „Хайнрих Ман“ и номинация за Международната награда „Ман Букър“.
Угрешич е родена в Кутина, Югославия, през 1949 г. Нейният баща е хърватин, а майка ѝ – българка, родена в Бургас. Още като малка научава български език и има възможност да го упражнява, когато родителите ѝ я водят при баба ѝ и дядо ѝ в Бургас. Завършва Сравнителни литературни изследвания и Руска литература в университета Загреб и работи в Института за теория на литературата в хърватската столица. Основните ѝ научни интереси са свързани с руската литература на ХХ век, на която същевременно е и преводач. Сред най-известните ѝ преводи са на Даниил Хармс и Борис Пилняк, както и антологията на алтернативната руска проза „Шамар в ръката“ (1988).
„Щефица Цвек в лапите на живота“ (1981) – иронична постмодернистична проза, е първият ѝ писан преди емиграцията роман, който ѝ донася известност и скоро е филмиран. Следващият роман, който ѝ донася голямо признание, е „Форсиране на романа река“.
След пламването на югославските войни през 1991 г. Угрешич се опитва да заеме антивоенна позиция и критикува изстъпленията както на сръбския, така и хърватския национализъм. Това е причината авторката да стане обект на очерняща кампания от политици, журналисти и писатели. Един от примерите за атаките, на които е подложена, е статия със заглавие „Хърватски феминистки изнасилват Хърватия“, насочена срещу Угрешич и още няколко писателки. През 1993 г. тя избира доброволната емиграция. Както пише във въвеждащото есе към книгата си с антиполитически есета „Култура на лъжата“ (1996): „На писателите – ако не станат военноподпалвачи, политически лидери, патриоти спекуланти или инкасатори на чуждото нещастие – им остава, струва ми се, само самоотбраната с бележки.“
До края на живота си Угрешич живее в Амстердам. Преподавала е съвременна руска и средноевропейска литература в престижни университети като Харвард, Колумбийския университет и Свободния университет в Берлин. Носталгия по родната си Хърватия обаче тя казва, че не изпитва. „Не аз оставих държавата си – моята държава остави мен“, казва тя. Нейната първа публична изява в Хърватия след самоналоженото изгнание е през 2004 г. при представянето на романа „Министерството на болката“.
При гостуването си в България през 2019 г., когато бе удостоена с „Доктор Хонорис кауза“ от Софийския университет, Угрешич каза на чист български: „Писателят няма родина. Родината на писателя е литературата.“
Сред книгите ѝ, преведени на български, са още „Лисица“, „Американски речник“, „Епохата на кожата“, „Баба Яга снесла яйце“.
