Съдия Галя Вълкова: Някои от текстовете в дефиницията за домашното насилие ще създават проблеми

„От един момент насетне се опитваме да заменим здравия разум при правоприлагането със свръхрегулация. Не знам доколко това се оказва успешно в практиката. Предложените промени в областта на Наказателния кодекс ще засилят санкциите, но не знам доколко ще имат превантивен ефект и доколко ще са полезни за жертвите. Аз имам сериозни колебания в тази посока„.  

Това заяви пред БНР съдията от Софийския градски съд Галя Вълкова.

„За измененията в Закона за защита от домашно насилие – бих обърнала внимание на начина, по който домашното насилие е представено и разписано в директивата за жертвите и в проектодирективата за домашното насилие. Там дефинициите са изключително прости, няма го това утежняване с отделни елементи и в никакъв случай няма цифров измерител на отношенията в една връзка, от който насетне да е приложима защитата от домашно насилие. Някои от тези текстове в дефиницията за домашното насилие е видно, че ще създават проблеми – 60-те дни като цифрово изражение и дискриминационния подход спрямо хората, които са в еднополови партньорства. Няма причина да чакаме съдът да го отстрани след време или чрез тълкувателно решение, защото противоречивата практика всъщност ще доведе до липса на правосъдие за една част от хората„, предупреди тя. 

Дали интимната връзка следваше да бъде включена в обхвата на домашното насилие – несъмнено да. Това беше пропуск с първите приети промени в измененията на Закона за защита от домашно насилие. Живият живот показа, че не сме били прави, оставяйки интимната връзка извън обхвата на домашното насилие. Дали обаче трябваше да се случи с темпото и начина, по който се случи, имам някои резерви. Тепърва в съдебната практика ще трябва да се опитаме да изчистим и да дадем разбиране за това понятие, което се въведе по начина, по който беше направено. Това ще съставлява сериозно предизвикателство пред съдиите и пред самите жертви„, изказа мнението си Вълкова. 

Към момента, в който тези промени се дебатираха в пленарна зала, Истанбулската конвенция вече беше ратифицирана от ЕС и тя засяга и нашата държава в областта на наказателното сътрудничество, напомни съдията и призова: 

Крайно време е да спрем да говорим за Истанбулската конвенция по начина, по който се случваше, и тя да не служи като торбалан, за да извиняваме това, че не сме готови в определен контекст да унифицираме законодателството с международните стандарти„.

Според нея въпросът не е правен, а политически – дали законодателят към онзи момент (юни-юли) е имал воля да въведе интимната връзка в обхвата на закона. 

По думите й колкото повече елементи има в една дефиниция, толкова повече всеки от тези елементи трябва да се доказва в процеса: 

Съдът трябва да подходи със здрав разум и да види цялата картина, а не да се вторачва, издирвайки елемент по елемент. Домашното насилие е много по-различно и много често жертвата е поставена в уязвима позиция и на нея може да й е трудно да доказва елемент по елемент. Проблемни обаче са тези 60 дни. Проблемно е и разписването на интимната връзка между две физически лица от мъжки и женски пол. В тази част аз считам, че се поставя въпроса дали въобще разпоредбата не е дискриминационна по признак сексуална ориентация„.

„Не може да се очаква съдът да приложи корективно тълкуване на разпоредбата по начин такъв, че да каже нещо различно от това, което има законодателят. Това не изключва задължението на съда, правоприлагайки по този закон, да подходи без да дискриминира определена група хора и да постави въпроса какво е легитимното ограничение зад идеята на законодателя и следва ли то да бъде допуснато. Да не подменяме волята на законодателя, но да я сравним с европейската конвенция за правата на човека и да кажем дали е легитимно това ограничение“, коментира Галя Вълкова в интервю за предаването „Преди всички“.

Според нея има доста неща, които ще са предизвикателство пред съдиите, когато прилагат този текст.

По думите й важна промяна, която е убягнала от вниманието, е, че за първи път в нашето законодателство е въведена оценката на риска:

„Ако държим сметка за цялата картина, а не се вторачваме в отделните разпоредби, бихме били успешни и тази тежест на установяване на фактите не би следвало да се стовари изцяло върху жертвата, както това беше до момента“.

Оставете отговор

Вашият e-mail няма да се показва.