Буридановото магаре умряло от глад, понеже така и не решило от коя купчина сено да хапне, българското може отново да ходи на избори поради същата причина. Редовно правителство с първия мандат на ГЕРБ или (поне) още един служебен кабинет на президента Румен Радев – така изглежда политическата дилема седмица след изборите.
Изборът “Борисов”
Коалицията с БСП и тихата подкрепа за втория мандат на президента Радев не отблъсна толкова избиратели на “Продължаваме промяната” (ПП) и “Демократична България” (ДБ), колкото идеята за коалиция с ГЕРБ. Категорично обявената позиция от ПП-ДБ, че няма да подкрепят правителство с мандата на ГЕРБ бе приветствана от твърдите ядра. Но десни симпатизанти споделят апела, подписан от над сто интелектуалци, сред които творци, журналисти, граждански активисти, в който се призовават проевропейските партии “да постигнат разбирателство и да формират парламентарно мнозинство около ясни приоритети и безспорен кандидат за премиер, което да поеме отговорност за извеждане на страната от задълбочаващата се политическа и икономическа криза”.
А формулата, предложена преди изборите от съпредседателя на ДБ Христо Иванов, към кабинет да се тръгне от платформата на конституционно мнозинство за съдебна реформа, включващо и ГЕРБ, и ДПС, бе потопена от „Продължаваме промяната“.
Никоя партия не е оцеляла след коалиция с ГЕРБ. През годините Борисов приласка във властта РЗС, “Атака”, ВМРО, НФСБ и една по една те се маргинализираха и изпаднаха от политическата сцена. ГЕРБ никога не е управлявала с равностоен по електорално влияние партньор. Коалиция между ГЕРБ и ПП-ДБ обаче не може да има, тъй като пораженията за градските партии ще са много по-големи. След получените 70 хиляди гласа по-малко на 2 април в сравнение с резултатите на формациите на вота през октомври, на местните избори отливът ще е болезнен.
Макар че и сега получените гласове не гарантират непременно победа в София, Пловдив и Русе, където ПП-ДБ са първи на парламентарния вот. Балотажите на местни избори могат да свалят победителя на първи тур. “Възраждане” е трета политическа сила в множество големи областни центрове и формулата “Всички срещу ГЕРБ” няма да сработи.
Въпросът, чийто отговор ще стане ясен при преговорите, е дали кабинет, излъчен от ГЕРБ-СДС, може да получи подкрепа – не в коалиция, а по отделни политики, от единствената политическа сила, с която формира стабилно мнозинство от 134 депутати. Това са цели, декларирани нееднократно и от ГЕРБ, и от “Продължаваме промяната”, и от “Демократична България” – приемане в Шенген и еврозоната, военна помощ за Украйна в борбата срещу руската агресия, но също и необходимите за втория транш от над 720 милиона евро закони за Плана за възстановяване и устойчивост. Сред тези двайсетина закона е и този за отчетността и механизма за разследване на главния прокурор. Участието на ПП-ДБ в реализирането на тези цели ще позволи и контрол върху процесите, и ще са гарант те да не бъдат компрометирани с обслужване на задкулисие. А и винаги могат да оттеглят подкрепата си.
Политиката е смелост и битка за реализация на програмни цели, не чакане на сгодния момент на пусия.
Епилогът “Радев”
Провали ли се първият мандат, неизбежен е и провалът на втория, а кому ще връчи президентът третия мандат е без значение. Бойко Борисов декларира, че с БСП и “Възраждане” няма да работи, а “хартиената коалиция” ще се запази единствено във формата на плаващи мнозинства по теми от взаимен интерес. ПП-ДБ едва ли биха се включили в кабинет с мандат на БСП, ДПС или “Има такъв народ”, чието напускане сложи край на половин годишното управление на редовния кабинет.
Провалът на 49-ия парламент да излъчи правителство ще затвърди властта на държавния глава, който отдавна не е съюзник на ония, които го подкрепиха за втори мандат. Шестте месеца управление на коалиционното правителство на ПП-БСП-ДБ-ИТН не само не изчегърта ГЕРБ, но и запази президентските назначения в службите, извършени през 2021 г. А настоящето служебно правителство ги преутвърждава – преди ден предложи на президента да преназначи на длъжността председател на ДАНС Пламен Тончев. Той беше назначен на поста през май 2021 г. от друг служебен кабинет с премиер Стефан Янев, след като предсрочно бяха прекратени пълномощията на предишния шеф на контраразузнаването. За разлика от партиите, които така и не можаха да се разберат за управител на БНБ, президентът избра своя представител в Управителния съвет на националната банка – Илия Лингорски, преди това главен икономист на Българската банка за развитие (ББР).
В отсъствие на действащ парламент и редовно правителство, президентът е взел на ръчно управление външната политика. Той подбира и изпраща зад граница дипломати и представлява България на заседания на Европейския съвет в Брюксел, след които гръмко се възпротивява срещу изпращането на оръжие и муниции за Украйна. С аргумента за високата инфлация и неприетите от парламента закони – промени в Търговския закон, в Кодекса за застраховане и в Закона за мерките срещу изпирането на пари, служебното правителство на Радев реши, че България няма да се присъедини към еврозоната на 1 януари 2024 г. Пред Нова телевизия заместник-председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис потвърди, че високата инфлация е проблем и затова тази дата е отпаднала. През пролетта на 2024 г. ще стане ясно дали България е готова за еврото, заяви той. Без парламент и проевропейска изпълнителна власт ще останат съмненията доколко президентската ще прояви воля да държи курса към еврозоната.
Още един служебен кабинет ще напомпа допълнителни гласове в посока на проруската “Възраждане”, сега трета политическа сила, чиито послания да не бързаме с еврото и да не се изпраща оръжие в Украйна се споделят и от БСП, и от президента и неговото правителство.
Управлението на президента “почиства” ГЕРБ от съмненията за тежка корупция по време на трите мандата на Борисов, и заличава следите на антикорупционните битки на Кирил Петков и Асен Василев. Кой помни скандалите, свързани с Българската банка за развитие (ББР) и няколкото огромни кредита, раздадени на определени свързани фирми? Дори част от “инхаус” поръчките бяха разплатени от служебния министър на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков, който иначе показва тънкия асфалт на ГЕРБ.
Когато през 2021 г. от ПП и ДБ неофициално съдействаха да се гласува за президента Румен Радев, за да се попречи на ГЕРБ да спечелят поста на държавен глава, русофилството му беше на заден план ведно с позициите му за “руския” Крим. ГЕРБ беше противникът. Две години по-късно Радев е по-могъщ от Борисов, когато беше премиер, провеждайки своя собствена кадрова и финансова политика, а външнополитическите му действия приближават България до Кремъл, раздалечавайки я от общностите, към които принадлежи – ЕС и НАТО.
Време е за избор.
Автор: Емилия Милчева, euractiv.bg
Заглавието е на редакцията.
