Върховният административен съд обяви за незаконна и отмени Наредбата за психологическата пригодност в МВР. Въпросният документ е много важен, тъй като урежда правилата за проверка на годността за работа на държавните служители във ведомството при прояви на рисково поведение, агресивни реакции, съмнения за злоупотреба с алкохол, хазарт или психоактивни вещества, емоционална ранимост, фобии.
Наредбата бе атакувана от Синдикалната федерация на служителите в МВР. Тя е отменена от съда с аргумента, че е приета без обосновка за очакваните финансови резултати и необходимите средства за прилагането ѝ, както и без анализ на правото на Европейския съюз. Липсва и задължителната по закон предварителна оценка на въздействието.
Решението е на петчленен състав на ВАС и е окончателно. От него става ясно, че съдът слага край на опитите на ръководствата на МВР да прилагат процесуални хватки. Преди време полицейският синдикат оспори въпросната наредба в цялост. Тогава на първа инстанция тричленен състав на ВАС отмени само една разпоредбазаради използвания в нея неясен израз „батерия от инструменти“, чрез които се извършва психологическото изследване на полицаите. Веднага МВР я промени, като просто замени „батерия от инструменти“ с „набор от методики“. На петчленен състав вътрешното министерство поиска да бъде отменено решението с аргумента, че се е поправило. Съдът обаче не само не се съгласи, но и отменя сега цялата наредба.
КАКВО ПРЕДВИЖДАШЕ НАРЕДБАТА
МВР проверява всички служители за психологична пригодност, включително при докладване или установяване, че те имат странни мисли, фобии, мании, зависимости, депресия. Те СА проучвани например при „често повтарящи се безсмислени действия (напр. движение в кръг, тръгване връщане на едно и също място и т.н.) или пък при „ирационални твърдения (напр. вярване в собствени свръх-способности, ирационални страхове от преследване ).
Изследване има при създаване на конфликти, конфронтация с колеги или граждани или ако примерно банка съобщи, че служител с кредит при тях, системно забавя погасяването му. Проучване ще се прави дори при „непрекъснато мрачно настроение“ или при „бледност, нездрав външен вид, рязка промяна в теглото, треперене на ръцете“. Това е записано в оменената сега Наредба за условията и реда за определяне на психологичната пригодност на държавните служители в Министерството на вътрешните работи,
Документът предвижда, че изследването се прави от специална комисия, включваща психолози, включително и от самото МВР. Определено е, че на такова проучване ще подлежат служители в МВР, проявили „два или повече индикатора за рисково и/или дезадаптивно поведение от Списък с настъпили промени в поведението – индикатори за разпознаване на прояви на рисково и дезадаптивно поведение в последните 6 месеца“. Тези индикатори са посочени в специални приложения към Наредбата (виж каре). Всеки, който откаже да бъде изследван, попълва специална декларация със съответните последици. Всяко проучване ще приключва с нарочна експертна психологическа оценка.
При изследването се гледа за „дезадаптивно поведение“. Според наредбата, това са всички прояви в поведението на държавен служител на МВР, които са предпоставка за трайно неефективно изпълнение на служебните задължения. Те могат да включват злоупотреба с алкохол и психоактивни вещества, хазартна зависимост, хронични стресови състояния, породени от травматизъм или житейски кризи, склонност към импулсивно, непровокирано от ситуациите агресивно поведение и междуличностна конфликтност“. В тази графа са включени и „устойчив маниен или депресивен фон на настроението, прекомерна сензитивност и тревожност, емоционална ранимост, фобии, наличие на странни мисли и идеи, противоречащи на реалността и водещи до лоша социална адаптация и превратно интерпретиране на действителните събития“.
Наредбата градира и определя и какво е „рисково поведение“. За такова се приема дезадаптивно поведение, което обаче представлява заплаха за живота и сигурността на държавния служител или за живота и сигурността на други лица. „Проявите на рисково поведение включват очевидно некореспондиращи с реалността мисли и поведение, неоснователна мнителност и подозрителност, изблици на неконтролируем гняв и агресивност, мисли за самоубийство“, пише в документа.
Изрично е предвидено, че в случай, че по време на психологичното изследване се установи суициден риск (риск от самоубийство) и/или риск от нараняване на други лица и/или съмнение за психична болест, то комисията прекратява процедурата за определяне и възстановяване на психологичната пригодност и насочва държавния служител за психиатричен преглед и евентуално лечение.
Изследванията приключват със заключения дали съответния служител е пригоден или е непригоден за заеманата служба.
