История на морския туризъм: Как българинът тръгна на море

Почивката на море винаги е била централно събитие за българите. Традицията датира някъде от средата на 50-те години на ХХ век, когато няколко години след отмяната на купонната система през 1952 г. са регистрирани първите

плахи опити за морски

туризъм у нас

след войната.

Въпреки мизерията първите осмелили се да наемат квартири по морето заварили великолепно запазена природа, спокойствие и чистота. Според всички свидетелства от онова време в началото ходенето на лятна почивка все още е било много приятно изживяване. Без масовото бетонно застрояване, без автомобили навсякъде или неприятна гъчканица.

Постепенно през лятото все повече хора започнали да посещават не само Варна и Бургас, а и по-малките крайморски села и градчета. Тази идилия продължила до втората половина на 50-те години, когато дошлият на посещение у нас Никита Хрушчов продиктувал на своя фаворит Тодор Живков да построи големи курортни комплекси, за да печели чужда валута от тях.

А обикновените сънародници, лишени от възможността да пътуват зад граница, правят всичко възможно да се сдобият с карта за почивка от предприятията, в които работят. Всяка година тълпите, които щурмуват заветната цел, се увеличават. В края на 60-те и през 70-те години след уморително нощно пътуване с влак столичани, както и хората от другите населени места

от вътрешността на

страната се втурват

към касите

за автобусни билети в Бургас и Варна, за да стигнат до малките селища край морето.

По-находчивите се насочват към пътническите кораби комети, които, макар и на по-висока цена, свързват всички по-големи градове по Черноморието – от Каварна на север до Созопол на юг с редовни линии всеки ден.

Оставете отговор

Вашият e-mail няма да се показва.