С председателя на Съюза на българските журналисти (СБЖ) Снежана Тодорова разговаряме по актуалната от тези дни тема за домашното насилие и насилието срещу жени. Сега обществото като цунами се надигна срещу тази уродлива форма на агресия, вземаща все повече жертви. И това е разбираемо. Защото не може в двадесет и първи век да търпим подобни брутални и жестоки престъпления. Но нека не забравяме: насилието има много лица. И не само домашното насилие и насоченото срещу жени трябва да бъде инкриминирано. Предвижданото редактиране на Наказателния кодекс трябва задължително да се фокусира и върху насилието над журналисти.
Разговорът ни със Снежана Тодорова започва от актуалната тема за жестоката разправа с момичето от Стара Загора, нарязано с макетно ножче 21 пъти по тялото и претърпяло 400 медицински шева.
Само че шевове за душевните рани няма да има. Това ми казва в началото Снежана Тодорова и продължава:
„Няма по-отвратително насилие от насилието над жени. Всяко едно насилие е брутално, отвратително и жестоко престъпление. Но над жените – това е особено страшно, защото насилват жената, която е майка, която е съпруга, която е приятелка. Всички знаем, че жената в нашето общество има толкова много задължения, с толкова трудности и предизвикателства е призвана да се справя. И да възпитава, и да учи на добро. Жената, която носи в себе си хуманизъм и най-прекрасните качества – доброта, красота, човечност, състрадание… Точно върху нея да се изсипва насилието – това за мен е много голямо престъпление. И много тежък грях за този, който го извършва.“
„Освен това, подчертава още Тодорова, подобно действие изразява безсилие и слабост на насилника. Лично аз съм имала невероятен късмет в живота да живея с човек, който, като повечето руски мъже, се отнасяше с изключително голямо уважение към жената. Говоря за починалия внезапно преди пет години мой съпруг проф. Александър Федотов. Моята свекърва казваше, че по това, как изглежда една жена, може да се направи извод за съпруга й. Ако тя е в добро състояние, добре изглежда, има добър външен вид, това преди всичко е комплимент за съпруга й.“
Продължаваме да говорим за насилника от Стара Загора и председателят на СБЖ не може да скрие не само дълбокото си възмущение, но и невъзможността да си обясни подобва жестокост. „Такава жестокост е това, което научаваме в последните дни, такова необяснимо деяние на един млад човек! Никога не мога да проумея откъде идва тази злоба и тази агресия. Нима неговата майка го е възпитавала по този начин – не вярвам.“, казва още тя.
И все пак – споделям аз моята гледна точка – може би корените на насилието са в семействата, в семейните модели, в които бащата, дори да не е открит насилник, упражнява диктат, агресивно налага волята си и така възпроизвежда подобно поведение и в следващите поколения?
„Да. Личният пример е изключително важен. Примерът в семейството. Отношението между родителите. Разбира се, една такава безумно агресивна атмосфера в много от случаите би трябвало да предизвика и точно обратната реакция. Тя е неприемлива, особено когато цари в семейството, пред очите на децата. За мен това е жестока травма и прекършване на всичко, което носи едно дете – чисто, красиво, наивно, невинно“, подчертава Снежана Тодорова. Тя продължава: „Обществото наистина трябва да издигне защитата на хората като своя кауза.“
„В случая сме свидетели на тежко престъпление. И този насилник трябва да понесе своето възмездие. Не мога да приема тази безнаказаност, колкото и оправдателно да звучат думите на тези, които твърдят, че това е леко престъпление. Освен чисто физическата оценка, има и морална. Това е тежко престъпление и от морална гледна точка е недопустимо“, подчертава Тодорова.
Въпросът ми е дали осъзнаваме и ние своята отговорност, че в годините създадохме – не без помощта на някои медии – този модел за младежите да изглеждат и да се изявяват като мутри, а за момичетата да добивад вид на мутреси, напомпани със силикон.
„И друг път съм казвала, посочва председателят на СБЖ, че най-страшното за младите хора е грозното и ненормалното да става норма в днешния наш живот. Това не бива да се допуска. Не може стремежът да е към копиране на образи от престъпния свят,“ подчертава още тя.
И така стигаме и до дълбочината на темата за насилието. Защото освен на домашно насилие, на насилие над жени, сме свидетели и на насилие над журналисти. То може да не е физическо. Макар че има и такива не един и два случая. Насилието над журналистите е многопосочно – финансово, морално, икономическо.
„Най-голямото насилие, подчертава Снежана Тодорова, е потискане на свободата на словото, невъзможността на журналиста да изрази тази позиция, която смята за свое право. В много случаи това не му е позволено. Нарушаването на професионалните стандарти, нарушаването на етичните норми също са своего рода насилие над правото журналистът свободно да упражнява професията си. Всичко, което се случва днес в журналистиката, включително много ниското професионално ниво в много от медиите, за съжаление е следствие на този вид насилие над журналистите“, казва председателят на СБЖ.
И продължава: „Много е тревожно, че голяма част от журналистите напускат работа и стават пиари. Когато ги питам защо, те казват: поне знаем за кого работим, чии интереси защитаваме и освен това сме по-добре платени. Голям проблем е едностранчивостта в отразяване в медиите на събитията. Това също е плод на един натиск, който се оказва върху журналистите. С това еднолинейно отразяване ние подценяваме читателя, слушателя и зрителя. Нивото на тяхната интелигентност. Нека те да си направят изводи, когато поднасяме различни факти, но в много случаи фактите се премълчават, защото журналистът няма свобода.“
Питам Снежана Тодорова дали сега, когато правят ремонт на наказателното законодателство, депутатите трябва да включат и насилието над журналистите?
Снежана Тодорова припомня: „Такова предложение сме отправили от СБЖ още през 2014 г., като един он поводите тогава беше нападението над Люба Кулезич. След това нашите законодателни инициативи , чиято първа редакция беше през 2016 г. и които са допълвани през всички следващи години, винаги са включвали и това искане – насилието над журналистите да бъде квалифицирано по Наказателния кодекс като престъпление. И това предложение сме го внасяли в няколко парламента, в комисиите по гражданско общество, по култура и медии. Но за съжаление нашият законодателен орган продължава да не обръща внимание на това наше предложение, както и на всички останали, които сме включили законодателните ни инициативи. Недопустимо е да продължават така“, категорична е председателят на СБЖ.
Виждаме, че сега обществото се надигна като цунами против домашното насилие, но енергияте е насочена не към политиците и депутатите, а към съдебната система. Съдебната система обаче е такава, каквато я направят законите, сътворени от политиците. Съгласна ли сте? – питам Снежана Тодорова.
„Точно така, казва тя. Това произлиза от политиците и от нежеланието им да решат тези проблеми. Защо не го правят? Както казах, още преди 9 години сме го предложили. Това е недопустимо. СБЖ ще продължава да отстоява защитата на правата на журналистите, да изисква наказания за тези, които упражняват насилие над журналистите. Това трябва да бъде включено като част от промените в Наказателния кодекс. Насилието има много лица. Нека не бъде оставяно безнаказано никое от грозните му и жестоки проявления“.
