Правителството на Николай Денков показа териториалните планове за справедлив преход на областите Стара Загора, Перник и Кюстендил, заради които миньори и енергетици протестират вече четвърти ден с блокади на основни пътни артерии, като Прохода на републиката и магистрала „Тракия“.
Плановете са публикувани на страницата на Министерство на енергетиката по региони три дни след приемането и изпращането им от правителството в Брюксел. Протестиращите отказаха да отидат на срещата, насрочена от изпълнителната власт.
От териториалните планове става ясно, че след 2035 г. не се очаква въглищните мощности да имат значима роля в енергийния микс на България след 2035 г. С нарастващата роля на производството на електрическа енергия от нискоемисионни източници, в прехода се очаква 80% намаление на емисиите на CO2 в енергийния сектор до 2030 г. в сравнение с 1990 г. и над 90% намаление на емисиите на CO2 в енергийния сектор от 2035 г. нататък.
Териториалният план за Стара Загора вижте тук
Въгледобивните дейности, производството на енергия от въглища (включително електрическа енергия, топлинна енергия и пара), доставката на специализирано минно оборудване и спомагателните дейности в минното дело се считат за затихващи сектори. В доклада пише още, че те трябва да се трансформират в Производство на чиста енергия от възобновяеми енергийни източници и подпомагане на разработването на зелен водород; Производство, дистрибуция, поддръжка и рециклиране на устройства за съхранение на енергия; Доставчици на специализирани инсталации за производство на електроенергия, машини, оборудване, софтуер и части.
Посочва се и кои ще бъдат най-засегнатите общини от прехода към неутрална икономика – Стара Загора, Раднево и Гълъбово, като засегнати са още три области – Ямбол, Сливен и Хасково, тъй като енергийният комплекс „Марица Изток“ (който включва четирите ТЕЦ-а- „Ей И Ес Марица Изток I“ , ТЕЦ „Марица Изток 2“ ЕАД, „Контур Глобал Марица Изток 3“ АД , ТЕЦ „Брикел“ ЕАД и „Мини Марица-изток“ ЕАД) събира пътуващи от други административни области ‒ Ямбол, Сливен и Хасково.
За област Кюстендил най-засегнати са общините Бобов дол, Дупница и Кюстендил, а наред с община Перник другата засегната община в областта по отношение на схемата за търговия с емисии (СТЕ) е Радомир.
Карта: Министерство на енергетиката
Териториалният план за Перник вижте тук
Посочва се още, че заетите в тази индустрия работници ще бъдат обучавани и преквалифицирани в областта на чистата енергия и енергийната ефективност, вкл. свързано с фотоволтаични панели, електрическо оборудване и части за фотоволтаични панели, кабели, инвертори, метални рамки за фотоволтаични системи, хидролизатори за водород, допълнително оборудване за водороден газ, геотермално оборудване – тръби, вентили, автоматика и др., оборудване.
Териториалният план за Кюстендил вижте тук
За Стара Загора са посочени две конкретни години – 2030 г. (намаляване на емисиите от въглищни ТЕЦ) и 2038 г. (най-късната планирана дата за приключване на поетапното извеждане от експлоатация). През 2030 планът за този регион предвижда да бъдат разкрити 12 хил. алтернативни работни места, а до 2038, когато се планира окончателното извеждане от експлоатация на въглищните централи – още 15 хил. работни места.
Намаляването на производството на електроенергия от въглища се очаква да бъде съпроводено със заместване с нови мощности. Стара Загора вече е регистрирана като водеща инициатива за „Водороден хъб на ЕС“ и като водородна долина. Икономиката, базирана на водород, се разглежда като стратегически приоритет за преобразуването на регион Стара Загора.
Изредени са и фирмите, които са подали инвестиционни намерения до 15 септември т.г. Отбелязано е обаче, че те по никакъв начин не са ангажиращи за възможността или размера на финансиране от Фонда за справедлив преход. Присъствието на фирмите в индикативния списък не осигурява финансиране и не води до каквото и да било предимство. Всички проекти, финансирани със средства от Фонда за справедлив преход, ще бъдат избирани в резултат на открити, прозрачни и конкурентни процедури отворени за всички големи предприятия, е записано в плановете.
Междувременно Васил Велев от АИКБ заяви по БНР, че по настояване на бизнеса, ще бъде проведена среща с премиера още утре, за да бъде преработен и допълнен този списък от фирми, които да се включат в справедливия преход.
„Важно е да има диалог, в резултат на който да се стигне до добри решения. Ние също потърсихме среща в МС, тъй като наши членове изразиха несъгласие и притеснение относно този индикативен списък на компаниите, които биха били финансирани от Плана за справедлив преход. Такава среща ще има с премиера и министъра на енергетиката още утре следобед. Ние настояваме този процес за представяне на предложения от предприятията да бъде рестартиран, подновен и съответно списъкът допълнен и обогатен, така че да имаме много по-богат избор, честна, състезателна процедура, в която да не се предопределя кой би участвал на база на разписани условия и индикативни списъци. Ако това е една от ползите от този протест, очевидно си е струвало затрудненията“, заяви председателят на Асоциацията на индустриалния капитал.
