ЕК за България: Бедност, безработица и лошо здравеопазване

България успява да поддържа относително стабилни публични финанси, но това е едно от малкото положителни неща за перспективите пред страната. Конкурентоспособността на икономиката се влошава, а изгледите тази тенденция да се обърне в средносрочен план не са добри. В дългосрочен план слабото образование може да обрече растежа. Населението застарява и работната сила се свива.

Такава картина рисува годишният доклад на Европейската комисия за България в рамките на механизма за координиране на икономическите политики в съюза. Тази година докладите за страните-членки и препоръките към тях са с акцент изпълнението на плановете за възстановяване и устойчивост, като и тук оценката на Брюксел е лоша – България изостава много сериозно. Това изоставане ще стане фатално, ако България затъне в поредната политическа криза.

Насред поредните парламентарни баталии в петък лидерът на ГЕРБ Борисов, съобщи, че този доклад много го натъжава, защото България много губи, а парламентът се занимава с „кокошкарски обиди“.

Какви са основните предизвикателства пред страната и има ли напредък по ключови показатели, по които изоставаме?

Конкурентоспособността се влошава

Въпреки някои подобрения в производителността на труда и търговията в рамките на единния пазар, ЕК констатира влошаване на конкурентоспособността на страната. За това допринасят три основни групи фактори – образователни дефицити и ниски умения на работещите, които ограничават пазара на труда, енергоемки производства и високи разходи за енергия и слаба администрация и регулаторна среда.

Особено притеснителни за дългосрочните перспективи пред страната според ЕК са слабите образователни резултати на учениците, мерени през международни изследвания като PISA. Последното издание на изследването показа, че близо половината от 15-годишните ученици нямат базови познания по математика, науки и четене. Ниските резултати са особено видими при децата с неблагоприятен социален произход, но делът на несправящите се е висок и при деца от по-облагодетелствани семейства, а отличните ученици намаляват.

Така докато България успява да подобри отделни образователни показатели като например дял на отпадащите ученици, явно не адресира адекватно водещите причини за липса на качество – като слаби учебни програми, социална сегрегация, квалификация на учителите, изтъкват от ЕК.

Ниското ниво на участие в обучение влияе негативно на пазара на труда и в друг сегмент – при възрастните. България е изправена през сериозен дефицит на работна ръка в резултат на застаряването и свиването на работната сила, пасивността на отделни групи и неадекватните умения, се изтъква още в доклада на Брюксел. Демографските прогнози вещаят свиване на работната сила с около 1/3 до 2050 г. Делът на незаетите места не е голям, но работодателите не успяват да намерят подходящи служители.

Делът на младите хора, които не са нито в обучение, нито в заетост, намалява до 13,8%, но продължава да е над средното за ЕС. Икономическата неактивност в отделни региони е много висока, както и сред специфични групи като роми, хора със специални потребности и хора с ниско образование. Делът на населението в работоспособна възраст е 64%, като расте процентът на заетите над 55 годишна възраст.

Инвестициите растат главно заради еврофондовете

През 2023 година инвестициите нарастват, подкрепяни от ръстта на публичните инвестиции и приключване на много европроекти по стария програмен период 2014-2020. България обаче рискува тази тенденция да бъде обърната заради голямото забавяне на изпълнението на националния план за възстановяване и устойчивост. От ЕК изрично изтъкват, че изпълнението на плана трябва да бъде ускорено, защото страната рискува да не може да спази крайният срок – август, 2026 г.

Ключово за ускоряването на плана е приемането възможно най-скоро на нова глава по инициативата за енергийна независимост от Русия – RepowerEU. От Брюксел изтъкват забавянето на реформите за декарбонизация на енергийния сектор като сериозен риск за изпълнението на плана, посочва се и бавното реализиране на отделни мерки като либерализацията на пазара на електроенергия.

Бизнес средата като цяло е враждебна за инвестиции, а за това допринася неефективната администрация и липсата на върховенство на закона, се изтъква в доклада. Капацитетът на администрацията е ключов и за изпълнението на плана за възстановяване и останалите европейски програми, като увеличението на заплати не е достатъчно – необходимо е добро управление и обучения, се изтъква в доклада.

В доклада на ЕК е анализирана и усърдността на България в изпълнението на отправяните към нея препоръки за петгодишен период – 2019 /2023. Страната ни не отчита голям прогрес по много от тях – значителен напредък е отбелязан само по 14% от препоръките, някакъв напредък има по 41% от тях, а по други 40% има ограничен прогрес.

По 5% от препоръките няма никакъв напредък. Брюксел изтъква отделни успехи в областта на реформите – като например наложените промени в  съдебната система с промените в конституцията и мерките срещу прането на пари, но очаква още – в областта на антикорупционното законодателство, подобряването на обществените поръчки, подобряване в управлението на държавните фирми.

Бедност, регионални различия и лошо здравеопазване

Класацията на България по много от целите за устойчиво развитие на ООН от години е тъжна. Въпреки отбелязвания напредък по един или друг показател, общата картина си остава мрачна – по 14 от общо 17 индикатора страната ни остава под средното за ЕС.

По част от показателите за бедност България отчита подобрение, но рискът да не свържеш двата края остава висок – има го при 32,2% на фона на 21,6% за ЕС. Остава висок и делът на бедните сред възрастното поколение – 35%. И детската бедност е на високо ниво – 33,9%. Така отбелязваните подобрения всъщност са засенчени от тежки структурни проблеми.

В областта на здравеопазването планът за възстановяване предвижда сериозни реформи, но и тук бариерите са много сериозни – нисък публичен разход за здравеопазване – 65%, висок дял на частните разходи – над 34%, лош достъп.

България трябва да отчита огромните регионални различия при адресирането на всички тези предизвикателства, изтъква ЕК. За тази цел България насочва 50% от еврофондовете към Северна Българя през новия програмен период и изпълнението на тези инвестиции ще е ключово, се казва още в доклада.

Оставете отговор

Вашият e-mail няма да се показва.