Деян Василев: Сглобката вече е принудителна

Каква е равносметката за изминалата година на хората, които всеки ден се занимават с бизнес? Какво мислят те не само за икономиката, но и за политиката? Mediapool се обърна с тези въпроси към Деян Василев, предприемач, финансов консултант, основател на финансовия портал „Моите пари“ и изпълнителен директор на „Кредитланд“. Като финансист той всеки ден работи и общува с фирми от реалната икономика, особено малки и средни, и има реалистична представа за средата за правене на бизнес у нас. Деян Василев е известен и с интересните си позиции на гражданин за обществения живот у нас.

Г-н Василев, кое събитие повлия най-силно на средата за правене на бизнес в България тази година?

Ако можем да наречем инфлацията събитие, тя имаше голямо влияние. Инфлацията е по-скоро явление и ефектите ѝ ще продължат да се усещат и през 2024 г., защото има вероятност да се окаже по-трайна.

Другото събитие, свързано с инфлацията, но противно на класическата икономическа логика и прогнозите, беше невдигането на лихвите по ипотечните и потребителските кредити за физически лица у нас. Лихвите по-тези кредити се оказаха доста „жилави“, тъй като по методология на водещите ни банки са закотвени към цената на привлечения ресурс в банковата система (т.е. лихвите по депозитите и привлечените средства), която остана близо до нулата. Така България дори в световен план остана „оазис“ на ниските лихви (около 2.6%), което доведе до поредна добра година за жилищното кредитиране с двуцифрен ръст, а оттам – и на целия икономически сектор, свързан със строителство. Това беше постигнато за сметка на по-ниска доходност за спестителите в банковата система, където отлежават над 120 милиарда лева от домакинствата и бизнеса.

Какво е мнението ви по въпроса трябваше, или не, да се прави „сглобката“ в управлението?

Думата „сглобка“ не ми харесва, защото звучи неуважително към цялото устройство и управление на държавата. Бих нарекъл това, което се случва, „коалиция по принуда“. А каква беше принудата? Че трябваше да се поеме отговорност за управлението на държавата – за изправяне на държавата в изконния и така желан от всички нас проевропейски курс на развитие, за заемането на категорична позиция в подкрепа на Украйна срещу агресора-окупатор Русия, за вкарването на бюджета в релси, с дефицит под 3%, и за активната подготовка за влизането в Шенген и Еврозоната, за отблокирането на европейските програми, за прокарването на конституционната реформа, която слава Богу вече е факт.

Каква беше алтернативата? България все повече да заприлича на орбанова Унгария, където се въвежда все по-автократично управление, което обича „евросредствата“, но се кланя на путинова Русия във всяко едно отношение. Управление, което отдалечава Унгария от Европа, което води до девалвираща валута (форинтът е загубил над 30% от стойността си за последните 5 години), до основна лихва от 13%, до рязък спад на икономическата дейност през 2023! Аз лично се радвам, че избегнахме подобен сценарий и това се дължи на това, че избирателите ясно показаха, че искат България да следва силен проевропейски курс.

Дали това, което се случи, е допустим компромис от страна на ПП-ДБ? 

Принудата, която описах по-горе, направи този компромис неизбежен. Все пак, компромисът доведе до пускането на така наречената „пералня“ за лошата репутация на Бойко Борисов и за санкционирания за корупция по акта „Магнитски“ Делян Пеевски. Ето тук е тънкият момент – дали ще се приемат такива закони, които да гарантират, че в близко бъдеще (в следващите 2 години), най-после ще бъде назначен независим главен прокурор, дали магистратската гилдия, след направените конституционни реформи, ще прояви достатъчно воля да започне истински дела за корупцията по времето на Бойко Борисов, за ограбената и фалираната „Корпоративна търговска банка“, за изчезналите милиарди.

Ще бъде ли разследван „Делян Пеевски“, който започва своята политическа кариера с деклариран стар „Опел“, а сега е олигарх – милиардер? Не мисля, че настоящият компромис за съвместно управление и истеричният евроатлантизъм, който Борисов и Пеевски проявяват, ще доведе до опрощаване на десетките им корупционни престъпления, от тяхното незаконно забогатяване с откраднати обществени ресурси с мутренско-мафиотски прийоми. Съдебната справедливост понякога отнема много време, повече от един политическо-изборен цикъл, но аз вярвам, че достатъчно силното гражданско общество ще продължи да оказва натиск в посока нетърпимост към корупцията и разследване на престъпленията и незаконното забогатяване, търговията с влияние. Звучи наивно, но вярвам, че справедливостта ще възтържествува, че ще имаме наши дузина български герои „Джовани Фалконе“, които ще започнат да преследват по убеждение политици и хора по високите нива на държавната власт, независимо от политическата им принадлежност.

Какъв е ефектът от „компромиса“ за развитието на бизнеса, за демонтирането на корупционния управленски модел, за сигурността на държавата в кризисна ситуация на две войни близо до границите ѝ?

Ефектът за бизнеса и икономиката е повече от очевидно позитивен. Страната ни стъпи твърдо в посока приемане в Шенген и Еврозоната. Видя се, че България може да има достоен премиер в лицето на акад. Денков, който със спокоен тон, но желязна логика ден след ден да отстоява и прокарва разумни и нормални политики.

Но аз бих желал като заключение да повдигна за размисъл следния въпрос. Корупцията в България няма да бъде преборена, докато тя цари на всички нива в държавата, включително и в частния бизнес. Докато се дават подкупи за спечелване на търг за доставка на ИТ или рекламни услуги, докато всички ние робуваме на рушветната логика, няма как някакви „митични“ управляващи да изкарат България от блатото на ориенталския икономически манталитет.

Затова, нека всеки един човек си зададе въпроса доколко е непримирим спрямо проявите на корупция? България ще се оправи много бързо, ако нивото на непримиримост рязко се увеличи. Така ще гарантираме, че общественият и частният ресурс се насочват максимално ефективно за решаване на проблеми и създаване на бъдеще, в което печелят, тези, които създават истинска стойност, а не тези, които арогантно и агресивно грабят. Да си пожелаем такава просперираща България, в която ние сме с променен манталитет, вътрешно и системно освободени от корупцията!  

Оставете отговор

Вашият e-mail няма да се показва.