Депутатите само дефилират в Народното събрание и взимат заплатки, без да вършат абсолютно никаква работа.
В пълна стагнация изпадна парламентът близо месец след като беше свикано от президента Румен Радев. На практика депутатите не вършат нищо друго, освен да се съберат в сградата на НС. Не е започнала работата по държавния бюджет, десетки други законопроекти очакват да им се обърне внимание, но парламентаристите тъпчат на едно място. И за да имат някакъв повод да ходят до Народното събрание, организират безсмислени изслушвания на служебните министри в имитация на парламентарен контрол.
Формалната причина за буксуването е, че все още не са сформирани постоянните парламентарни комисии. Това са местата, където се извършва основната работа по законодателството. Народните представители трябваше да са гласували още поне преди седмица съставите на комисиите, но това така и не стана. По този начин практически се обезсмислиха компромисите, които направиха водещите политически сили – ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, за да изберат председател на Народното събрание и да изготвят законодателна програма. Положението няма да се промени особено, дори и политиците да се разберат комисиите да заработят без председатели, каквато идея се прокрадва. Без ръководства такива органи само ще изпаднат в хаос, какъвто цареше в парламента, когато не можеше да си избере председател.
Проблемът е чисто политически. Преговорите за формата на евентуалното редовно правителство, които бяха водени досега основно от двете големи коалиции, навлязоха в задънена улица. Заради това политиците блокираха съставянето на комисиите. Лидерът на ГЕРБ-СДС Бойко Борисов например обясни, че без ясно оформено управленско мнозинство, не може да се постигне разбирателство за комисиите. Съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков обеща на герберите повечето ръководни постове в комисиите, ако подкрепят проектокабинета „Денков“. Борисов отказа и заплаши десните, че може да им отнеме всякакво участие в комисиите.
Отговорните за блокажа са много, но фактът е, че комисии все още няма, а с това отпада всякаква възможност да се свърши някаква законодателна работа.
БЮДЖЕТЪТ
Не всеки ден, а буквално всеки час политиците говорят за спешната нужда да се приеме новият държавен бюджет. Първоначално прокарването му през НС беше заложник на въпроса за редовен кабинет; сега обаче надделява мнението, че той трябва да бъде одобрен, какъвто и кабинет да управлява. Налице са проекти за държавен бюджет, бюджети на Здравната каса и пенсионното осигуряване, изготвени от служебния министър на финансите. Всички политици предупреждават непрестанно, че ако страната остане без бюджет, това ще доведе до катастрофа. Нищо обаче не се прави. Не е и възможно, тъй като трите бюджета, също като всички останали законопроекти, трябва да преминат през парламентарните комисии.
ЗАКОНОПРОЕКТИТЕ
Предвид буксуването на Народното събрание, направо е фрапиращо, че в него досега са внесени близо 60 предложения за законодателни промени. Половината от тези законопроекти влизат в законодателната програма, която заедно изготвиха ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ в средата на април. Тук се включва и прословутият пакет законопроекти, чието приемане е необходимо, за да получи страната ни следващия транш от европарите по Плана за възстановяване и устойчивост. За всичко това политиците в парламента говорят непрестанно. Никакви действия обаче не се предприемат.
НА ПРАЗЕН ХОД
Засега парламентът запълва времето си с изслушвания на служебните министри. За това се грижат партията на Костадин Костадинов „Възраждане“ и червените от БСП, които настояват избраниците на президента Румен Радев да се отчитат пред депутатите. На фона на големите очаквания към парламента темите на изслушванията определено не спадат към спешните приоритети – ограниченията върху влизането на храни от Украйна; придобиването на български паспорти от чужденци; бъдещето на въглищните електроцентрали.
Тъжното е, че ако не бяха националистите и социалистите да измислят тези изслушвания, депутатите всъщност нямаше да имат никаква причина да се събират в парламента – освен за поредния кръг безплодни политически разговори.
Автор: Людмил Илиев, „Сега“
Заглавието е на human.bg.
