България не може едно правителство да сглоби, камо ли цял автомобил

България не може едно правителство да сглоби, камо ли цял автомобил. Но това не пречи да се мечтае за булгаркола, която да литне по пътищата въпреки досегашните провали с френската Renault 8 в социализма, с британския Maestro в разгара на прехода и с китайската марка Great Wall отпреди десетина години. От конвейерите слязоха няколко хиляди коли и всичко приключи със скандал или фалит. Или и с двете.

В същото време съседна Румъния се бори за шестото място в Европа като производител на автомобили, а Турция с нейните 12 завода и близо 4000 доставчици на оборудване също е сред лидерите в автомобилостроенето. Притисната между тази силна конкуренция, за България е непосилно да се пребори за дял от този бизнес. Сглобяване на автомобили обаче звучи престижно – освен че носи висока добавена стойност. И ето, че служебният кабинет на президента Радев също се отчете с авто-мото-начинание.

Нова формула за Доброславци

Първа профилирана икономическа зона, свързана с автомобилната индустрия, ще израсне край София, на терена на бившето военно летище Доброславци – чиста, зелена, на 15 км от центъра на столицата, с площ от 290 хектара. Режимът на разговорите е „напреднал диалог“ и „на финалната права“, инвеститорът е „голям, международен и стратегически“, всъщност дори е повече от един, ролята на президента е изтъкната – работна група „под егидата на президентството“.

Министърът на иновациите Александър Пулев смята, че така България ще привлече ключови инвеститори за голямо производство в размер на 1.5 млрд. до 3 млрд. евро. Нито той, нито колегата му – министърът на икономиката Николай Стоянов, обаче не посмяха да назоват инвестицията като „завод за автомобили“.

Теренът на Доброславци отдавна привлича апетити. През 2018 един министър на икономиката в кабинет на ГЕРБ – Емил Караниколов, го виждаше като хъб за азиатски стоки и го рекламираше на китайски инвеститори. В първия кабинет на ГЕРБ пък Борисов беше увещаван държавата да внесе като апортна вноска терена на Доброславци, за да направи един шейх писта на Формула 1, молове, хотели, завод за гуми и какво ли още не. Люпилня за инвестиции, ако се вярва.

Инвестиционен скрининг

Ако питаме министъра на иновациите, инвеститорите финалисти са избрали България заради стратегическото позициониране. „Виждат България като портата си към Европа“, каза той. Това значи, че шансът да са от Близкия Изток и Азия е по-голям от този да са европейци.

България обаче така и не е предприела конкретни действия за прилагане на директивата на ЕС от април 2019 относно инвестиционния скрининг. В контекста на войната в Украйна и санкциите срещу Русия и руски капитали, такъв тип инструменти са полезни заради потенциалните рискове за националната сигурност. В българското законодателство те липсват. Навременното идентифициране на заплахи би помогнало да се избегнат случаи като меморандума с „Джемкорп“. Въпреки констатациите на ДАНС, изразени в засекретен доклад от април 2022, правителството прекрати меморандума три месеца по-късно.

В България кандидат-инвеститори не винаги се проверяват от службите, освен чрез Закона за мерките срещу изпирането на пари или при хипотетични заплахи. В доклад на Центъра за изследване на демокрацията от края на м.г. се препоръчва въвеждане на скрининг на чуждестранните инвестиции в България. Целта е да „гарантира, че икономиката ѝ няма да се превърне в инструмент за заобикаляне на санкциите (срещу Русия, б.а.) или в магнит за корозивни капитали, което би подкопало инвестиционния авторитет и перспективите за растеж на страната сред евроатлантическите ѝ партньори“.

Всичко става на финалната права

Политическата нестабилност, която люлее държавата от 2021 насам, редуването на президентски кабинети и един редовен, управлявал половин година, е лоша реклама. Няма как да се привлекат инвеститори с констатации като в докладите на Държавния департамент на САЩ за „ендемична корупция“, загриженост за върховенството на закона, честите регулаторни и законодателни промени и бавна съдебна система. Вредни за бизнес климата са миграцията на икономически активни хора, застаряващо население, лоша инфраструктура, ниска производителност на труда. Нищо от това не може да компенсират ниските данъци, които присъстват във всяка българска презентация на роудшоу.

Индустриални зони от типа на бъдещата в Доброславци обаче ще могат да усвоят 212 милиона лева общ ресурс от Плана за възстановяване и устойчивост. Макар инвеститорите още да са неясни, министрите на президента ще създадат поредната държавна фирма, която да управлява зоната в Доброславци и да я подготвя за азиатските тигри. Работата по разчистването на терена и инфраструктурата ще отнеме от една до две години.

Преди четири години България промотираше на Volkswagen терените на „Кремиковци“ в опит да привлече най-големия автомобилен гигант, но не успя. По предварителни планове пък до края на 2023 трябваше да бъде произведена първата серия електромобили на германската компания Nеxt.е.GО, излезли от завод до Ловеч. Инвестицията беше обявена за първи път от Кирил Петков като министър на икономиката. Първата копка на завода още не е направена.

Булгарколата още я няма.

Автор: Емилия Милчева, Дойче Веле

Оставете отговор

Вашият e-mail няма да се показва.