Коалиция „Продължаваме промяната – Демократична България“ се обяви за силно орязване на част от разходите в проектобюджета на служебния кабинет с цел да се постигне по-нисък дефицит, т.е., отново ни се предлага постната пица на Симеон Дянков, предаде репортер на Human.bg.
Това стана ясно от проведените днес разговори с ГЕРБ-ДСБ в рамките на сформираната работна група по финансовите теми.
„Необясним е ръстът от 46% на текущата издръжка на бюджетните организации в проекта на служебния кабинет. Ще поискаме от МФ да направи разчет с колко ще се увеличат разходите, ако се приложи размерът на очакваната за 2023 г. средногодишна инфлация от 8% и да се огледат тези разходи“, заяви Асен Василев от ПП-ДБ.
Според него трябва да се огледат и всички големи проекти – над 50 млн. лв., от капиталовата програма и да се прецени за кои има готовност да се извършат до края на годината, а другите – да отпаднат. В момента в проекта на бюджета на служебния кабинет са предвидени рекордните 10 млрд. лв. за капиталови инвестиции до края на годината. „Не искаме да спираме строителни дейности, а само реалистично бюджетиране“ посочи Василев.
ПП-ДБ настоява също да се завишат отчисленията от печалбата на държавните дружества в хазната от 50 на 100%.
Те поискаха и за среща с МФ и Агенция Митници, за да се изясни защо заложеният ръст на ДДС е по-нисък от очакваната инфлация и дали е предвиден по-високия акциз на цигарите от 1 март.
От ГЕРБ също виждат резерви в данъчните приходи, макар и да не са толкова големи, за да се намали огромният дефицит от 6.4%. „Имаме притеснения и доколко е реалистична прогнозата на министерството за ръст на БВП от 1.8%. Добре би било да се поиска то МФ информация за изпълнение на приходите поне за 2 години назад, за да се проследи тенденцията и се разкрият евентуални резерви“, заяви бившия финансов министър Кирил Ананиев.
„Няма кой знае каква възможност за лавиране при размера на дивидента“, посочи Теменужка Петкова. И даде пример с държавните енергийни дружества, които ако бъдат лишени от цялата печалба, ще се изправят пред невъзможност да изпълнят Зелената сделка. Томислав Дончев пък подчерта, че не може да бъдат орязвани проекти, финансирани с европейски средства, независимо от степента на готовност да бъдат изпълнение до края на годината.
Все пак Дончев уточни, че ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ имат синхрон по важните въпроси, които да се обсъдят с МФ. “След като отговорим на всички въпроси, съществената тема е възможно ли е в рамките на 1 година да бъде свит дефицитът с повече от 3% и каква болка ще носи това. Когато имаме сценарии, който следваме, в рамките на добрата практика е да се говори с всички политически сили”, отбеляза още Дончев.
Междувременно днес проектобюджетът на служебния кабинет бе обсъден и от съвета за тристранно сътрудничество. Бизнесът и синдикатите се разминаха във вижданията си как да бъде намален бюджетния дефицит до по разумни нива.
Работодателските организации твърдо се противопоставят срещу всякакво повишение на данъци и за запазване на данъчния модел до членството на България в еврозоната. Според тях бюджетът трябва да се вмести в 3% дефицит и една от резервите е орязване на разходите за администрацията.
Крайно време е да се намали броят на наетите в администрацията на фона на развиването на е-услуги и намаляване на населението. Крайно време е да се пристъпи и към намаляване на държавни структури с припокриващи се или сходни функции. Това ще свободи ресурс за увеличаване на възнагражденията на тази част от наетите, които са недофинансирани, смятат от БСК.
Представителите на частния бизнес също настояват държавните дружества да разпределят 100% дивидент за бюджета, както и да се прецезират капиталовите разходи и да се забрани средствата по тях да се прехвърлят в други бюджетни пера.
Синдикатите са на мнение, че приходите в хазната са доста подценени. Преди заседанието на тристранката профсъюзите излязоха с предложение да се завиши сегашния размер на данък печалба от 10 на 15%,каквато директива за уеднаквяване на този налог в ЕС готви Еврокомисията, а това ще донесе 2.5 млрд. лв. допълнителни приходи в хазната.
„Налице е значително фискално пространство, което да осигури средства за ръст на доходите и за ръст на минималната заплата още от 1 юли на 850 лева“, заявиха от КНСБ.
