Алексей Петров е убит от командос
Някой, пратен отвън, го е дебнал с дни, без да спи, за най-малката грешка, смята бившият каратека Борислав Даскалов
Кой е той
Борислав Даскалов е съотборник в националния отбор по карате с Бойко Борисов и Алексей Петров преди години. Пред „България Днес“ и сайта „Спортната джунгла“ разкрива истории, които никога досега не са ставали публично достояние. Споделя и своята версия за разстрела на Алексей Петров. Даскалов се е срещнал с бизнесмена малко преди знаковото убийство.
– Г-н Даскалов, от каратето с вас са тръгнали доста хора, които станаха много популярни години по-късно – Алексей Петров, Бойко Борисов. Какво може да кажете за тях като каратеки?
– Аз съм в третата вълна на каратистите. След идването на кубинците в България. Моят батко от милиционерското училище Алексей Петров е във втората вълна. Беше ми батко в милиционерското училище и в националния отбор. Аз де факто дойдох на негово място в милиционерското училище в Пазарджик. Един изключителен каратист, няма две мнения по въпроса. Ненапразно му се възхищават Ивет Горанова и всички останали, които се занимават с бойни изкуства. Беше нещо страшно, нямаше кой да го спре. Нямаше световно, нямаше европейско, на което някой да го спре на татамито. Алексей ги разнасяше, изхвърляше ги. Техниката му беше много добра. Първият клуб на Бойко Борисов е „Нешев“ на пожарната. Още когато се състезавахме само от военните подразделения в държавата.
– Борисов какъв беше на татамито?
– Който подценява качествата на Бойко Борисов, много бърка. Той не беше изявен в техническо естество. Ако мога да кажа някакво определение за него – беше ръб. Ръбест такъв, неподвижен, по-статичен. Носеше много на бой и удари. Но това не означаваше, че е безобиден на татамито. Не блестеше с някаква техника, обаче такава воля имаше! Малко хора го знаят това нещо. Това им изигра много лоша шега на тези, които го осмиваха. Много му помогна в живота на него. Той си беше каратека, но не блестеше с техника. Няма да забравя един път какъв бой яде от Румен Николов – Пашата на едно състезание. Може би не намери себе си на татамито, но намери себе си като организатор и човек, който седеше зад гърба ни. Умееше с лафове, с приказка да ни вдига. Животът ми е минал с него, ергенският. Бойко беше душата на националния отбор, докато Цончо Колев беше церберът. Той беше тотален диктатор. Ние сме повръщали по време на тренировка.
– Хората от каратето в един момент започвате да работите в специалните служби. Алексей Петров и Мишо Симов, Цончо Колев и Стоян Саладинов са барети. Вие сте в УБО. Такава ли ви беше съдбата или по стечение на обстоятелствата се напаснаха нещата?
– Ние така или иначе всички завършихме в Пазарджик милиционерското училище. Нямаше полицай, който да попадне в службите, ако не е завършил там. Тези, които минаха под шапката на МВР, се доказаха като бойци не само на татамито, но и в живота. Бяха изключително лоялни, верни, дисциплинирани. Тези качества са привилегия единствено на големите спортисти. Голяма част от тези хора бяха велики треньори. Алексей Петров беше старши треньор. Цончо Колев – човек, на който да се поклониш. Това са хора, които те отглеждат. Колев е свързан със залавянето на първия терорист. Алексей Петров повтаря неговата история. Хвърля се на жп гарата в борбата с терориста преди години.
– Каква е истината за тази случка?
– Така наречените „клетки“ от терористичната организация са се движели винаги готови за самоунищожение. Тогава терористът е бил с махнат шплент на отбранителна граната от типа на „лимонките“. Алексей му се хвърля, когато той вдига бомбата в ръцете. Петров скача върху него и държи бомбата с шплента. Отвори ли се той, Алексей и всички в радиус от 50 метра отиват по дяволите. Той беше безумно храбър и смел. Не знам дали това не доведе и до неговата смърт. Алексей нямаше страх от нищо! Виждал съм го с такива чудовища на татамито. Той все едно си излизаше на тренировка срещу тях. Нямаше никакъв уплах. Много смело човече беше Алексей Петров.
– Дълги години сте се занимавал с охрана на хора. Какво е мнението ви за убийството на Алексей Петров?
– Малко преди убийството си говорих с него и се видяхме. По един друг мой проект – партия на спортистите на България. Той беше узрял за това, че съм прав, че трябва да има такъв политически проект. Относно убийството… Не може 24 часа да си готов за среща с терористи. Не можеш! Нещо повече, когато някой е решил да те ликвидира, той търси някакво успокоение и начин на притъпяване на твоите сетива. Когато Алексей имаше проблеми с Бойко Борисов, с Вальо Шотев, беше много мобилизиран. Когато имаше проблем със застрахователните компании ВИС, СИК и т.н., беше винаги нащрек. Години наред след опитите, които направиха за неговото убийство, беше мобилизиран. Винаги изключително внимателен. 24/7 беше буквално готов да отреагира. От известно време след последния опит за покушение някак си се успокоиха отношенията между него и Бойко Борисов, между него и Вальо Шотев. С много хора, с които имаше дрязги и някакви конкуренции или спорове на тема „бизнес“. Той някак си може би проспа онова, което е неминуемо – че е следен всеки божи ден. Това дето казват, че случайно е казал на охраната да остане и килърът веднага е заел позиция са пълни глупости. Там се следи всеки божи ден от и стрелецът е с пръст на спусъка. Просто чака най-удобния момент. Представяте ли си какви хора са тези, които 24 часа те следят. Чакат дупката и мястото, в което да може да натисне спусъка. Не е въпросът само да те убие, трябва и да се измъкне. Да изчезне някъде и да не бъде заловен. Залавянето му ще породи голям проблем на онези, които са му дали тази поръчка. Алексей много проспа това, с което до болка е наясно. Всички знаят, че Петров контактуваше от години със службите на Израел – с Мосад. И то с генерали! Водеше ги тук в България. Алексей беше просто стъпил на много високи нива. Той за мен първо ми е батко, второ е велик човек и трето искам да го запомня с това как седеше до рамото ми в залата и ми казваше: „Бобка, няма да се отказваш! Бобка, спокойно“. Винаги ми е помагал. Такъв ще остане в моето съзнание. Макар че знам доста неща, но ще ги запазя единствено и само за мен.
– Имате ли версия кой може да го е поръчал?
– Това, което се случи с неговото израстване по отношение на киберсигурност и на интернет пространството, в електронната сфера. Това, че застана в един момент зад тези, които са киберпрестъпниците с киберизмами – криптовалутата. Там нещо стана! Изборите, манипулацията на изборите по електронен начин. Това са моите версии. Други не мога да имам. За един много точен, много печен терорист убиец се иска много сериозна подготовка. И немалки финанси. А който трябва да го поръча Алексей Петров, какъв трябва да бъде?! Това е човек, който, ако Алексей е тренирал днес пет часа, той го е правил 10 часа. Може да стои 48 часа, без да спи, на наблюдение на някого. Каквито бяха „сивите вълци“ по наше време. Този трябва да не е спал с цели седмици. Това е някой от рода на тюлените, на морски пехотинци. Някой, който е външен. Това е външна поръчка. В дадения момент, в който казваш на охраната „Изчакайте долу“, се появява прозорец и онзи минава. Дали е бил с колело или без, няма никакво значение. Натиска спусъка. Как стават тези неща? Случайно (смее се). Всяка секунда някой седи и гледа като Биг Брадър. Убиецът всеки ден, всяка секунда получава в слушалката информация за всяко негово действие. За мен стрелецът е външен. Не вярвам да е българин. Но това няма никакво значение. Кой ти взима живота накрая е финалът на някакъв конфликт или жестока тежест, която имаш.