7 месеца преди 10 ноември съветникът на Тодор Живков – Костадин Чакъров, го информира, че срещу него се подготвя заговор, научи “24 часа-168 истории”. Една среща в Букурещ със съветския лидер Михаил Горбачов обаче подсказва на Първия, че шансовете му да противодейства са малки.
В румънската столица Горбачов демонстративно отказва среща с Живков, но
провежда
разговор с
Андрей
Луканов,
на който става ясно кой е избраникът му. Така за Първия остава вариантът да измисли по-умен план и да печели време.
Съветникът Чакъров е натоварен именно с тази задача. За разлика от много други той не се уплаши след 1989 г. и остана приятел на бившия соцлидер до смъртта му. В миналия брой “24 часа-168 истории” писа как последното гости на Живков преди смъртта му е било именно в дома на Чакъров. Неотдавна по случай 5-годишнината от смъртта му, съпругата му Здравка издаде книга с негови интервюта и статии “Последният съветник на Тодор Живков”.
В месеците преди преврата
Живков знаел
поименно
кои са
заговорниците
– Андрей Луканов, Петър Младенов, Начо Папазов, Добри Джуров. Партизаните, с които е бил в отряда „Чавдар“ – Добри Джуров, Йордан Йотов, Димитър Станишев, имат странна роля в този процес. Джуров е стопроцентов
привърженик
на заверата,
докато Димитър Станишев пази неутралитет.
Йотов е против, но и не предприема нищо, за да противодейства.
Приживе Костадин Чакъров споделяше, че повратна точка в този процес е писмото на члена на Политбюро и министър на външните работи Петър Младенов. В него той изразява несъгласие с едноличното ръководство на Живков. Макар да е адресирано и до членовете на Политбюро, и до Централната ревизионна комисия, то е получено единствено от Първия. Към писмото Младенов прилага и оставката си.
Чакъров и Живков трескаво започват да търсят начин как “безшумно” да я приемат и назряващият скандал да бъде потулен. При Живков се събира цялото Политбюро.
Решават при Младенов да изпратят Димитър Стоянов и Пенчо Кубадински, за
да го убедят
да оттегли
писмото
Външният министър отказва.
Живков вика на разговор Младенов, но той отказва под претекст, че е болен. Чакъров информира лидера, че това не е вярно. Заедно с това Младенов отказва да замине и за Кувейт, където трябва да се срещне с турския вънен министър Месут Йълмаз заради скандала с възродителния процес.
В статия във в. „Нова Зора“ Чакъров отбелязва, че към този момент превратаджийската група се е състояла единствено от недоволни от Живков, но все още не е организирана.
На 31 октомври Чакъров му казва в прав текст, че
на пленума се
очаква бунт
и той ще набере скорост, защото всички усещат, че Живков е изолиран в международен план.
За негово учудване Първия приема констатацията, но вместо да каже как си представя парирането на заговора, той замислен споменава, че изходът му е в едно силно слово.
Чакъров недоумява защо Живков не споменава нищо – дори не говори за план за противодействие.
На 3 ноември вождът се среща със съветския посланик Виктор Шарапов.
4 дни по-късно на Живков му предстои да отиде на приема в руското посолство, където се надява да събере още информация за ситуацията.
Четете още
- За първи път със снимки: Как бе договорен превратът срещу Живков
- Тодор Славков подари „Ролекс“ на щерката за Коледа
- Последното гости на Тодор Живков
Приживе Чакъров много се ядосваше заради срещата на Живков сутринта с “най-близките” му в политбюро – чавдарците – Добри Джуров, Йордан Йотов и Димитър Станишев.
Лидерът лежерно пита дали на фона на протестите на “Екогласност”, задаващата се
продоволствена
криза
не е добре да си подаде оставката. Те го уверяват, че всичко ще мине безболезнено. Целта на Живков е да издигне за министър-председател Петко Данчев. Мнозина смятат, че е негов незаконен син, защото поразително си приличат, говорят и се смеят по еднакъв начин. Шеметната кариера на Данчев в партията също е необичайна.
Джуров смята, че с оставката на Живков ситуацията ще се стабилизира. Че властта трябва да се предаде на Луканов и Младенов, които се ползват с доверието на Москва. Станишев пази неутралитет.
Близки до Живков твърдят, че именно чавдарци
обещават на
лидера,
че ще го пазят,
че ще са му зад гърба и няма да допуснат нищо да му се случи, защото го уважават.
Следобяд, малко преди приема в съветското посолство, Шарапов отново иска да се види с Живков и двамата се срещат в Банкя.
На 9 ноември Живков се среща с Йотов, Джуров, Григор Стоичков, Георги Джагаров, Ангел Балевски и Панталей Зарев. Иска да знае дали някой от тях ще го подкрепи в предстоящата битка в Политбюро.
В статията си Чакъров отбелязва, че на 9 ноември Живков категорично заявява пред Политбюро, че подава оставка и предлага Георги Атанасов за генерален секретар. Той моментално се отказва в полза на Петър Младенов. След като решението е гласувано, Живков кани в кабинета си на коняк Луканов, Младенов, Атанасов и приятелски им казва, че и в бъдеще ще се виждат и
ще си пият
заедно кафето
На следващия ден, 10 ноември, е пленумът на Централния комитет на БКП.
Приживе Чакъров често разказваше и пишеше колко учуден е бил през цялото време, че нито веднъж Живков не подлага на обсъждане варианта да задейства репресивния апарат срещу заговорниците.
“Имаше предостатъчно време”, бе тезата на Чакъров, който яростно спореше с всички, опитващи се да внушат, че са осуетили кървав преход, че танковата бригада е била в бойна готовност и т.н.
На пленума Живков подава оставка, но подчертава и успехите.
В този момент Иван Масларов излиза с изненадващо предложение – за генерален секретар да бъде издигнат човек от другото лоби – Александър Лилов. Веднага след това академик Никола Ирибаджаков поема “топката” и казва, че след като партията не е готова, трябва да се подготви по-сериозно и чак на следващия пленум да избере новия председател.
Дотук всичко върви по сценария на Живков.
Противниците му обаче бързо се усещат, че Първия печели този рунд, и вътрешният министър Димитър Стоянов, който се опитва да пази неутралитет между двата лагера, изненадващо дава почивка. Кръгът около Луканов и Младенов е притеснен, че след евентуална нова мотивационна реч на Живков привържениците му ще се консолидират и ще гласуват против оставката му. Затова се нуждаят от кратка пауза, за да сплашат присъстващите.
Чакъров споделя, че именно в този инфарктен момент Живков разбира, че е загубил “играта”.
Какво се случва тогава? Преди време “168 часа” публикува спомените на Стоян Марков, който разказа, че във въпросната почивка Петър
Младенов
започва да
обикаля
присъстващите
горе-долу със следните думи: “Сега да не тръгнете да разваляте пленума? Да не вдигнете хората да гласуват против решението за освобождаването на Живков? Пленумът се охранява от ДС, тук е вътрешният министър Димитър Стоянов…”
“Очевидно искаше да предупреди, че Политбюро е взело решението за отстраняването на Живков. Затова когато Младенов в почивката взе да обяснява как всичко е решено, аз му казах: “Петре, не се занимавай с глупости! Ходи там и чети писмото!”. В отговор на това той каза: “След почивката ще го прочета!”. Скоро след това дошъл усмихнат Луканов и шеговито попитал защо Младенов е бил скастрен, а Марков му казал, че само го е пратил на трибуната да си чете писмото.
Дали заради това, или поради друга причина, но Петър
Младенов не
пожелал да го
изчете лично и
го дал на Георги
Атанасов
На свой ред той го взел, прочел го и предложил Петър Младенов за генерален секретар, а залата му ръкопляскала.
Веднага след това Георги Атанасов, за да пресече всякакви опити за обсъждане, закрива заседанието в 17 ч. Самият Атанасов през цялото време пази неутралитет, но ролята му е решаваща.
Живков се е надявал, че с речта си ще обърне хода на събитията и ще спечели още малко време, но за първи път в живота си вижда как губи всичко.
